Боли, когато видят те моите очи.
В главата ми въртят се спомени,
в които бяхме аз и ти.
Някога бяхме аз и ти, две
сърца завинаги. Но съдбата
ни раздели и мечтите разруши.
Много малко ми остана, съдбата
всичко ми отне. Само една голяма
рана остана в моето сърце.
С радост беше обвит моят ден,
чаках пак да си до мен. Но
съдбата жестока в пустиня
превърна моята душа.
© Симона Стефанова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
