Nov 21, 2013, 6:08 PM

Съдба 

  Poetry » Love
643 0 0
Боли, когато видят те моите очи.
В главата ми въртят се спомени,
в които бяхме аз и ти.
Някога бяхме аз и ти, две
сърца завинаги. Но съдбата
ни раздели и мечтите разруши.
Много малко ми остана, съдбата
всичко ми отне. Само една голяма
рана остана в моето сърце.
С радост беше обвит моят ден,
чаках пак да си до мен. Но
съдбата жестока в пустиня ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??