21.11.2013 г., 18:08 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
619 0 0

  Боли, когато видят те моите очи.

В главата ми въртят се спомени,

в които бяхме аз и ти.

 Някога бяхме аз и ти, две

сърца завинаги. Но съдбата

ни раздели и мечтите разруши.

 Много малко ми остана, съдбата

всичко ми отне. Само една голяма

рана остана в моето сърце.

 С радост беше обвит моят ден,

чаках пак да си до мен. Но

съдбата жестока в пустиня 

превърна моята душа.

© Симона Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??