Съдба
Ей, Съдба,остави ме да си живея.
Този, понякога толкова труден, Живот.
Който ми остана да си поживея.
А се боря наравно с обедняващия ми народ!
Върви си, Тъга,обърни се на другата страна.
Дълго бе моя спътница, моя сестра.
Взе доста от мен. Остави ме сега.
Нека при мен дойде Радостта!
Вървете и вие, Самота и Тишина.
Нека в душата ми грейнат слънца.
Ето това искам, позволи ми Съдба!
Или вече си решила, но не това?
Тогава бъди благосклонна към мойте деца!
Да бъдат здрави, с усмивка на уста.
Говори им за Татко, за техния Баща.
Разкажи им за мен, за моята съдба.
Усмихни им се, покажи им пътя сега.
По който да вървят не сами. С мама и татко. Ръка за ръка!
© Валентин Миленов Все права защищены