11 янв. 2017 г., 14:37

Съдба

480 0 1

                                                Съдба 

 

Ей, Съдба,остави ме да си живея.

Този, понякога толкова труден, Живот.

Който ми остана да си поживея.

А се боря наравно с обедняващия ми народ!

 

Върви си, Тъга,обърни се на другата страна.

Дълго бе моя спътница, моя сестра.

Взе доста от мен. Остави ме сега.

Нека при мен дойде Радостта!

Вървете и вие, Самота и Тишина.

Нека в душата ми грейнат слънца.

Ето това искам, позволи ми Съдба!

Или вече си решила, но не това?

 

Тогава бъди благосклонна към мойте деца!

Да бъдат здрави, с усмивка на уста.

Говори им за Татко, за техния Баща.

Разкажи им за мен, за моята съдба.

Усмихни им се, покажи им пътя сега.

По който да вървят не сами. С мама и татко. Ръка за ръка!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...