Съдба

                                                Съдба 

Ей, Съдба,остави ме да си живея.

Този, понякога толкова труден, Живот.

Който ми остана да си поживея.

А се боря наравно с обедняващия ми народ!

Върви си, Тъга,обърни се на другата страна.

Дълго бе моя спътница, моя сестра.

Взе доста от мен. Остави ме сега.

Нека при мен дойде Радостта!

Вървете и вие, Самота и Тишина.

Нека в душата ми грейнат слънца.

Ето това искам, позволи ми Съдба!

Или вече си решила, но не това?

Тогава бъди благосклонна към мойте деца!

Да бъдат здрави, с усмивка на уста.

Говори им за Татко, за техния Баща.

Разкажи им за мен, за моята съдба.

Усмихни им се, покажи им пътя сега.

По който да вървят не сами. С мама и татко. Ръка за ръка!