26 янв. 2017 г., 16:03

Съдба

846 0 0

Нежелано роден,
на света подарен,
самотен, смутен,
живял сам ден след ден. 

Момчето самотно,
търсещо дом,
търсещо нещо любовно,
но претърпяло тежък погром.

Ех, какво да ви кажа,
това е просто съдба,
живот, изпълнен с тъга,
без любов, без малките неща.

И да, човек трябва да е позитивен,
да бъде смел и конструктивен,
да гледа с добро към живота,
а с усмивка да посреща съдбата жестока.

Но ето го нашия герой,
гордо застанал, надал славен вой,
седи и посреща съдбата,
с усмивка, с щастие да отбягва тъгата.

Хора, вземете пример от него,
дръжте се гордо, дръжте се смело.
Тъгата посрещайте с усмивка,
съдбата променете с една лека извивка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Дизов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...