Jan 26, 2017, 4:03 PM

Съдба

841 0 0

Нежелано роден,
на света подарен,
самотен, смутен,
живял сам ден след ден. 

Момчето самотно,
търсещо дом,
търсещо нещо любовно,
но претърпяло тежък погром.

Ех, какво да ви кажа,
това е просто съдба,
живот, изпълнен с тъга,
без любов, без малките неща.

И да, човек трябва да е позитивен,
да бъде смел и конструктивен,
да гледа с добро към живота,
а с усмивка да посреща съдбата жестока.

Но ето го нашия герой,
гордо застанал, надал славен вой,
седи и посреща съдбата,
с усмивка, с щастие да отбягва тъгата.

Хора, вземете пример от него,
дръжте се гордо, дръжте се смело.
Тъгата посрещайте с усмивка,
съдбата променете с една лека извивка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Дизов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...