26.01.2017 г., 16:03

Съдба

842 0 0

Нежелано роден,
на света подарен,
самотен, смутен,
живял сам ден след ден. 

Момчето самотно,
търсещо дом,
търсещо нещо любовно,
но претърпяло тежък погром.

Ех, какво да ви кажа,
това е просто съдба,
живот, изпълнен с тъга,
без любов, без малките неща.

И да, човек трябва да е позитивен,
да бъде смел и конструктивен,
да гледа с добро към живота,
а с усмивка да посреща съдбата жестока.

Но ето го нашия герой,
гордо застанал, надал славен вой,
седи и посреща съдбата,
с усмивка, с щастие да отбягва тъгата.

Хора, вземете пример от него,
дръжте се гордо, дръжте се смело.
Тъгата посрещайте с усмивка,
съдбата променете с една лека извивка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Дизов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...