СЪДБА
За миг един в приказка навлиза,
щедро го даряваща със свойта красота,
но ето – спуска се завесата
и на сцената остава изморена празнота.
Психично болен, луд, какво ли още не –
пореден глупав етикет на обществото.
А в него бие нагорещеното сърце,
крещящо: “Навеки да живее в света доброто!”
Никой от “нормалните” не ще го разбере,
никой дори не се заслушва да го чуе.
Казват: “Луд е, по-добре да мре...”,
а всъщност... лудите са те!
И ето, завесата се вдига,
за поредно представление е време.
Умът отново към свойта приказка отлита
и успешно той се скрива от общественото бреме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Стоянова Все права защищены
