tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
5 окт. 2007 г., 08:36

СЪДБА 

  Поэзия
743 0 8

За миг един в приказка навлиза,

щедро го даряваща със свойта красота,

но ето – спуска се завесата

и на сцената остава изморена празнота.

 

Психично болен, луд, какво ли още не –

пореден глупав етикет на обществото.

А в него бие нагорещеното сърце,

крещящо: “Навеки да живее в света доброто!”

 

Никой от “нормалните” не ще го разбере,

никой дори не се заслушва да го чуе.

Казват: “Луд е, по-добре да мре...”,

а всъщност... лудите са те!

 

И ето, завесата се вдига,

за поредно представление е време.

Умът отново към свойта приказка отлита

и успешно той се скрива от общественото бреме.

© Марина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви Магдалена и Любослава
  • А спомняте ли си репликата на чорбаджи Марко от романа "Под Игото", а именно "Лудите, лудите, те да са живи!"...

    Тематиката на стихотворението ми харесва, защото е нестандартна,но рядко предпочитана за съжаление!
  • Прекрасно , Марина , хубаво е че си
    написала този стих, с обич.
  • Благодаря на всички ви за хубавите и топли коментари. Стихотворението е писано по повод срещата ми с психично болни хора, тъй като имах такъв практикум в университета. Действително те са хора с големи души, но за съжаление са твърде неразбрани от обществото. Дано някой ден това да се промени Поздрави от мен
  • Браво, Марина!
    Много хубав и реален стих!
    Поздравления!
  • Хубав стих Марина!
    Радвам се,че има хора мислещи като теб!
    "Лудите" с които аз общувам ежедневно ,носят доброто в себе си!
    Поздрав!
  • Браво!!! Много хубав и верен стих!
  • "А всъщност...лудите са те!"Браво,харесва ми стилът ти.
Предложения
: ??:??