Съдба

In_Love (Руми)
1 1

17 окт. 2019 г., 07:38 2019-10-17T14:53:50+03:00

Поэзия » Любовная

341 0 2

Време е да спиме вече,

че нощта дошла е,

тъй дъждовна и студена,

а ние лягаме си пак без време-

самотни и смирени.

Няма ги до нас любящите ръце,

които да обгърнат изстрадалото ни сърце.

Ех съдба, съдба, защо си тъй жестока,

дай ни твойта вярва, да вървим в една посока!

В съня ми пак се появяваш ти любими

и тогава аз съм цяла, и щастлива- погледни ме!

Нима не искаш да ме виждаш все такава-

усмихната и бяла,

ела заспи до мен и ще съм цяла!

Но ето, че утрото връхлита,

и когато аз очи отварям,

виждам, че те няма и бързо ги затварям.

Имам аз една надежда,

че си тук до мен и пак поглеждам.

Но теб те няма, ти си надалече

и мъничката ми надежда е умряла вече!