In_Love (Руми)
1 1
Oct 17, 2019, 7:38 AM  

Съдба 

  Poetry » Love
342 0 2

Време е да спиме вече,

че нощта дошла е,

тъй дъждовна и студена, 

а ние лягаме си пак без време- 

самотни и смирени.

Няма ги до нас любящите ръце, 

които да обгърнат изстрадалото ни сърце.

Ех съдба, съдба, защо си тъй жестока, 

дай ни твойта вярва, да вървим в една посока!

В съня ми пак се появяваш ти любими

и тогава аз съм цяла, и щастлива- погледни ме!

Нима не искаш да ме виждаш все такава- 

усмихната и бяла, 

ела заспи до мен и ще съм цяла!

Но ето, че утрото връхлита, 

и когато аз очи отварям, 

виждам, че те няма и бързо ги затварям.

Имам аз една надежда, 

че си тук до мен и пак поглеждам.

Но теб те няма, ти си надалече

и мъничката ми надежда е умряла вече!

 

 

© Руми All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??