Съдба
Време е да спиме вече,
че нощта дошла е,
тъй дъждовна и студена,
а ние лягаме си пак без време-
самотни и смирени.
Няма ги до нас любящите ръце,
които да обгърнат изстрадалото ни сърце.
Ех съдба, съдба, защо си тъй жестока,
дай ни твойта вярва, да вървим в една посока!
В съня ми пак се появяваш ти любими
и тогава аз съм цяла, и щастлива- погледни ме!
Нима не искаш да ме виждаш все такава-
усмихната и бяла,
ела заспи до мен и ще съм цяла!
Но ето, че утрото връхлита,
и когато аз очи отварям,
виждам, че те няма и бързо ги затварям.
Имам аз една надежда,
че си тук до мен и пак поглеждам.
Но теб те няма, ти си надалече
и мъничката ми надежда е умряла вече!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
