11 июн. 2022 г., 18:26

Съдба

472 0 0

 

Следва ме навсякъде,

скрита в случайности.

С мен ли се е родила

или е тук обичайно

и с мен пътуването

започнала е отначало.

Аз не мога да я видя,

но тя ме различава

дори сред тълпата.

Не мога да се скрия.

Което било си е мое,

все някога ми го дава.

И ми отнема онова,

което не ми се полага.

Следва ме като сянка,

даже и в тъмното.

Такава си е съдбата.

Както го е написала,

така ще го изпълни.

С нея шега не бива

и недей да я лъжеш.

Бъди нейн приятел.

Дори й помагай.

© Паулина Недялкова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паулина Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...