Следва ме навсякъде,
скрита в случайности.
С мен ли се е родила
или е тук обичайно
и с мен пътуването
започнала е отначало.
Аз не мога да я видя,
но тя ме различава
дори сред тълпата.
Не мога да се скрия.
Което било си е мое,
все някога ми го дава.
И ми отнема онова,
което не ми се полага.
Следва ме като сянка,
даже и в тъмното.
Такава си е съдбата.
Както го е написала,
така ще го изпълни.
С нея шега не бива
и недей да я лъжеш.
Бъди нейн приятел.
Дори й помагай.
© Паулина Недялкова
© Паулина Недялкова Всички права запазени