Следва ме навсякъде,

скрита в случайности.

С мен ли се е родила

или е тук обичайно

и с мен пътуването

започнала е отначало.

Аз не мога да я видя,

но тя ме различава

дори сред тълпата.

Не мога да се скрия.

Което било си е мое,

все някога ми го дава.

И ми отнема онова,

което не ми се полага.

Следва ме като сянка,

даже и в тъмното.

Такава си е съдбата.

Както го е написала,

така ще го изпълни.

С нея шега не бива

и недей да я лъжеш.

Бъди нейн приятел.

Дори й помагай.

© Паулина Недялкова