Съдба
Съдбата беше с мен добра.
Не ме остави да се мъча.
Играх най-честната игра! –
във центъра, а не по тъча.
Ритниците ѝ бяха зли.
Направо бяха нечовешки!
С венец от тръни и бодли
изкупих всички свои грешки.
Освиркан, плах, непризован
за Пировите си победи! –
живях – от щастие пиян,
във своето "Аз–Буки–Веди"!
От сноп камшици по гърба
се свих – до бебешко юмруче.
Такава хубава съдба
дано на вас не ви се случи!
Не знам дали я победих?
Или съдбата победи ме?
Но зная, че поне във стих
опазих светлото си име.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
