Съдба

9 нояб. 2022 г., 17:15

Поэзия

163 1 2

Съдбата беше с мен добра.

Не ме остави да се мъча.

Играх най-честната игра! –

във центъра, а не по тъча.

Ритниците ѝ бяха зли.

Направо бяха нечовешки!

С венец от тръни и бодли

изкупих всички свои грешки.

Освиркан, плах, непризован

за Пировите си победи! –

живях – от щастие пиян,

във своето "Аз–Буки–Веди"!

От сноп камшици по гърба

се свих – до бебешко юмруче.

Такава хубава съдба

дано на вас не ви се случи!

Не знам дали я победих?

Или съдбата победи ме?

Но зная, че поне във стих

опазих светлото си име.