9.11.2022 г., 17:15 ч.

Съдба 

  Поезия
162 1 2

Съдбата беше с мен добра.

Не ме остави да се мъча.

Играх най-честната игра! –

във центъра, а не по тъча.

 

Ритниците ѝ бяха зли.

Направо бяха нечовешки!

С венец от тръни и бодли

изкупих всички свои грешки.

 

Освиркан, плах, непризован

за Пировите си победи! –

живях – от щастие пиян,

във своето "Аз–Буки–Веди"!

 

От сноп камшици по гърба

се свих – до бебешко юмруче.

Такава хубава съдба

дано на вас не ви се случи!

 

Не знам дали я победих?

Или съдбата победи ме?

Но зная, че поне във стих

опазих светлото си име.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??