Съдба
Съдбата беше с мен добра.
Не ме остави да се мъча.
Играх най-честната игра! –
във центъра, а не по тъча.
Ритниците ѝ бяха зли.
Направо бяха нечовешки!
С венец от тръни и бодли
изкупих всички свои грешки.
Освиркан, плах, непризован
за Пировите си победи! –
живях – от щастие пиян,
във своето "Аз–Буки–Веди"!
От сноп камшици по гърба
се свих – до бебешко юмруче.
Такава хубава съдба
дано на вас не ви се случи!
Не знам дали я победих?
Или съдбата победи ме?
Но зная, че поне във стих
опазих светлото си име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
