3 апр. 2008 г., 14:03

Съдба

1.5K 0 3
Ти майка ли си на чувства измислени,
или просто мащеха на истински лъжи,
защо правиш нещата безсмислени,
защо душата моя ти като с нож нарани?

Защо не искаш туй, което имам,
защо усилваш моята мъжка суета,
защо мечтите мои ти погубваш,
защо погребваш истинските ми неща?

Въпроси много имам аз към тебе,
но отговор искам ли, не знам !
О, съдбо моя, мое бреме -
на теб и себе си ще дам!

ТОВА Е ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ МИ СТИХОВЕ и аз много си го харесвам,
защото за мен няма по-страшен въпрос от "ЗАЩО",
когато един човек е избрал да живее правилно,
справедливо и чесно, той винаги трябва да може да отговори на този въпрос със защото...!
А мерзавецът отговаря със "защото така" - отговаря така,
защото не знае отговора или се срамува от него!
Аз ви пожелавам да живеете така,
че винаги да имате достоен отговор на тоя въпрос!:)))

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Митрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен много пъти ми е било трудно да отговоря на този въпрос... Поздравления за стиха много ми хареса!!!!
  • Добре дошъл и от мен!Много хубав стих!
  • Няма човек, комуто да не е зададен въпроса "Защо"!
    Добре дошъл в сайта, Митко! Четох и двата ти стиха, повече ми хареса първия.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...