3.04.2008 г., 14:03

Съдба

1.5K 0 3
Ти майка ли си на чувства измислени,
или просто мащеха на истински лъжи,
защо правиш нещата безсмислени,
защо душата моя ти като с нож нарани?

Защо не искаш туй, което имам,
защо усилваш моята мъжка суета,
защо мечтите мои ти погубваш,
защо погребваш истинските ми неща?

Въпроси много имам аз към тебе,
но отговор искам ли, не знам !
О, съдбо моя, мое бреме -
на теб и себе си ще дам!

ТОВА Е ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ МИ СТИХОВЕ и аз много си го харесвам,
защото за мен няма по-страшен въпрос от "ЗАЩО",
когато един човек е избрал да живее правилно,
справедливо и чесно, той винаги трябва да може да отговори на този въпрос със защото...!
А мерзавецът отговаря със "защото така" - отговаря така,
защото не знае отговора или се срамува от него!
Аз ви пожелавам да живеете така,
че винаги да имате достоен отговор на тоя въпрос!:)))

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен много пъти ми е било трудно да отговоря на този въпрос... Поздравления за стиха много ми хареса!!!!
  • Добре дошъл и от мен!Много хубав стих!
  • Няма човек, комуто да не е зададен въпроса "Защо"!
    Добре дошъл в сайта, Митко! Четох и двата ти стиха, повече ми хареса първия.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...