7 сент. 2015 г., 20:05

Съдбата чертае...

567 0 2

                                                           Съдбата чертае

                              

                                                   Като лъкатушещи змии,

                                                   две криви към далечината,

                                                   пътят на две осъдени души

                                                   за една любов чертае съдбата.

                                                      

                                                   С огнена искра определя

                                                   точната дата, без отсрочка,

                                                   в която да е сляпата неделя,

                                                   а кривите в пресечна точка.

                        

                                                   Тогава да пламне искрата

                                                   в любовен огън, изгарящ

                                                   в пламъци бурни сърцата,

                                                   душите влюбени опустошаваш!       

                                   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за поздрава,Стойне!
  • Играчки сме в ръцете на съдбата.Всичко е кодирано преди да се родим.Поздрав и спокойна вечер!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...