12 окт. 2023 г., 23:29

Съдбата на една вселена

537 1 0

Недей да ме гледаш, а в тебе се вглеждай,

аз търся посока, ти – вещи подреждаш.

Аз моля за прошка и искам пощада,

а ти - етикет ми показваш … на „Прада“.

 

Това са светлинно далечни години,

ти стъпваш по злато, аз ходя по мини.

Недей да ме търсиш, недей ме привиква,

каляската ти не е моята „тиква".

 

Навярно си мислиш, че имаме общо,

но как да повярвам, че толкоз е просто?

Защото човек е безкрайна вселена,

ти – дива и буйна, а аз – уморена.

 

Но знай, че в една уморена вселена,

от края й нещо със мощ се променя

и тръгва внезапно свръхнова магия. 

Това е на мойта съдба орисия.

 

Недей да се взираш в очите ми тъжни,

опитай да вникнеш в своята окръжност.

А аз ще остана безмерна вселена -

от искреност болна, до смърт уморена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....