12 oct 2023, 23:29

Съдбата на една вселена

  Poesía
536 1 0

Недей да ме гледаш, а в тебе се вглеждай,

аз търся посока, ти – вещи подреждаш.

Аз моля за прошка и искам пощада,

а ти - етикет ми показваш … на „Прада“.

 

Това са светлинно далечни години,

ти стъпваш по злато, аз ходя по мини.

Недей да ме търсиш, недей ме привиква,

каляската ти не е моята „тиква".

 

Навярно си мислиш, че имаме общо,

но как да повярвам, че толкоз е просто?

Защото човек е безкрайна вселена,

ти – дива и буйна, а аз – уморена.

 

Но знай, че в една уморена вселена,

от края й нещо със мощ се променя

и тръгва внезапно свръхнова магия. 

Това е на мойта съдба орисия.

 

Недей да се взираш в очите ми тъжни,

опитай да вникнеш в своята окръжност.

А аз ще остана безмерна вселена -

от искреност болна, до смърт уморена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....