Недей да ме гледаш, а в тебе се вглеждай,
аз търся посока, ти – вещи подреждаш.
Аз моля за прошка и искам пощада,
а ти - етикет ми показваш … на „Прада“.
Това са светлинно далечни години,
ти стъпваш по злато, аз ходя по мини.
Недей да ме търсиш, недей ме привиква,
каляската ти не е моята „тиква".
Навярно си мислиш, че имаме общо,
но как да повярвам, че толкоз е просто?
Защото човек е безкрайна вселена,
ти – дива и буйна, а аз – уморена. ...