Lebovski (Лебовски)
186 376
8 авг. 2017 г., 20:11

Съдбата всъщност е човек 

  Поэзия
710 5 3

Щастлива ли си там, където

учудени се срещат ветровете,

завихрят се и върху тях, в небето,

птиците подпират си крилете?

Щастлива ли си, дето гасне

слънцето и нищо не нашепва,

а щом мечта роди се и порасне,

убиват я и не потрепват?

Щастлива ли си с тия ятагани,

които те разсичат на парчета,

а после към отворените рани

насъскват глутница от псета?

Не вярвам. Знам! Не си щастлива...

То, щастието, гнет не трае.

Съдбата е болезнено ревнива,

щом някой с нея си играе.

Но тази ревност странно отмъщава.

Тя сяда и твори във мрака.

Търпи и винаги прощава.

И просто чака, чака, чака.

Не чака теб. Не чака някой.

Тя чака времената да се слеят,

тогава знае тя, на всякой

изборите му ще оживеят.

Ще види всеки сам-самичък

кога, къде и как е свърнал,

кога е бил злодей, кога добричък,

кога е удрял и кога прегърнал.

Съдбата отмъщава милостиво,

че не на всеки товарът му е лек,

за кратко във живота е красиво.

Съдбата всъщност е човек.

И човеците безумно се преплитат.

И техните съдби се украсяват.

Едни долитат, други пък отлитат,

но накрая всички оживяват.

© Лебовски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??