Съдбата разнежнена спря се при нас,
приглади свенливо косите,
с любов ни ориса във ранния час,
отвори за щастие очите.
Преди тя странеше от нашия път,
а ние вървяхме покорни,
и вечно виновни без дъх, и без съд,
в домът си живяхме... бездомни.
Сега ни събра да изпита сърца,
дали битие ще преборим,
дари ни с подарък... с открити лица,
съдба да градим, без да молим.