Jan 9, 2016, 9:21 PM

Съдбовен изпит... 

  Poetry » Love
350 0 3

Съдбата разнежнена спря се при нас,
приглади свенливо косите,
с любов ни ориса във ранния час,
отвори за щастие очите.

Преди тя странеше от нашия път,
а ние вървяхме  покорни,
и вечно виновни без дъх,  и без съд,
в домът си живяхме...  бездомни.

Сега ни събра да изпита сърца,
дали битие ще преборим,
дари ни с подарък... с открити лица,
съдба да градим, без да молим. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Неземна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??