27 дек. 2015 г., 12:21

Съдбовен миг...

613 0 4

Във скута ти свенливо ще приседна,
ще те обгърна с нежна чистота,
с очите твои, в мойте ще прогледна,
душата млада с твойта ще споя.

Разнежнена с дъха ти ще се слея,
в косите твои, пръсти ще сплета,
с целувка устните ни ще прелея,
с усмивка, вечност ще ти подаря.

И този миг съдбовен ще ни грабва,
когато отразяваме мечтите,
а споменът сърцата ни ще радва,
когато преживяваме си дните.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цвети,лек и приятен стих като повей на морски бриз.Истинско удоволствие.Поздрав от мен!
  • vega666 (Младен Мисана): Благодаря ти, Младене! Поздрав и от мен

    Eva55 (Евелина Стоянова)
  • !!!
  • Много нежност и копнеж има тук. Успя да ме разнежиш докрай, Цвети и ти благодаря за това. Обичам твоите зареждащи с положителни емоции стихотворения! Поздрав от другия край на диаметъра!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...