27.12.2015 г., 12:21

Съдбовен миг...

615 0 4

Във скута ти свенливо ще приседна,
ще те обгърна с нежна чистота,
с очите твои, в мойте ще прогледна,
душата млада с твойта ще споя.

Разнежнена с дъха ти ще се слея,
в косите твои, пръсти ще сплета,
с целувка устните ни ще прелея,
с усмивка, вечност ще ти подаря.

И този миг съдбовен ще ни грабва,
когато отразяваме мечтите,
а споменът сърцата ни ще радва,
когато преживяваме си дните.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Цвети,лек и приятен стих като повей на морски бриз.Истинско удоволствие.Поздрав от мен!
  • vega666 (Младен Мисана): Благодаря ти, Младене! Поздрав и от мен

    Eva55 (Евелина Стоянова)
  • !!!
  • Много нежност и копнеж има тук. Успя да ме разнежиш докрай, Цвети и ти благодаря за това. Обичам твоите зареждащи с положителни емоции стихотворения! Поздрав от другия край на диаметъра!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....