27.12.2015 г., 12:21

Съдбовен миг...

614 0 4

Във скута ти свенливо ще приседна,
ще те обгърна с нежна чистота,
с очите твои, в мойте ще прогледна,
душата млада с твойта ще споя.

Разнежнена с дъха ти ще се слея,
в косите твои, пръсти ще сплета,
с целувка устните ни ще прелея,
с усмивка, вечност ще ти подаря.

И този миг съдбовен ще ни грабва,
когато отразяваме мечтите,
а споменът сърцата ни ще радва,
когато преживяваме си дните.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Цвети,лек и приятен стих като повей на морски бриз.Истинско удоволствие.Поздрав от мен!
  • vega666 (Младен Мисана): Благодаря ти, Младене! Поздрав и от мен

    Eva55 (Евелина Стоянова)
  • !!!
  • Много нежност и копнеж има тук. Успя да ме разнежиш докрай, Цвети и ти благодаря за това. Обичам твоите зареждащи с положителни емоции стихотворения! Поздрав от другия край на диаметъра!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...