27.12.2015 г., 12:21

Съдбовен миг...

616 0 4

Във скута ти свенливо ще приседна,
ще те обгърна с нежна чистота,
с очите твои, в мойте ще прогледна,
душата млада с твойта ще споя.

Разнежнена с дъха ти ще се слея,
в косите твои, пръсти ще сплета,
с целувка устните ни ще прелея,
с усмивка, вечност ще ти подаря.

И този миг съдбовен ще ни грабва,
когато отразяваме мечтите,
а споменът сърцата ни ще радва,
когато преживяваме си дните.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Цвети,лек и приятен стих като повей на морски бриз.Истинско удоволствие.Поздрав от мен!
  • vega666 (Младен Мисана): Благодаря ти, Младене! Поздрав и от мен

    Eva55 (Евелина Стоянова)
  • !!!
  • Много нежност и копнеж има тук. Успя да ме разнежиш докрай, Цвети и ти благодаря за това. Обичам твоите зареждащи с положителни емоции стихотворения! Поздрав от другия край на диаметъра!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...