Съдбовна намеса

23 апр. 2014 г., 23:30

Поэзия

432 0 2

На прашната улица в дъното

малка къща дочака нощта,

отекна под стряхата в тъмното

гласът на самотна жена.

Бедност попива в основите

до капка стопи се свещта,

миндера мръсен във локвите

изкъпа две крехки телца.

От болка превита горката

остана без дъх... занемя,

смъртта ù понесе душата

над невинните малки деца.

Зората надникна зад хълма

клепачите ù нежно затвори,

открехна резето безмълвно,

за дълго остана на двора...

Шуми гората и дъжд заваля

намокри бездомното куче,

сви опашка, до децата се свря -

А, какво ли! Какво ще се случи!

joyce (Анна Банчева)

2014-05-11T18:47:23+03:00

Много красиво, Миночка! Браво!
manipuliram (Манипулирам)

2014-04-25T10:57:18+03:00

Ще се случи, че невинните малки деца ще се борят и ще станат истински човеци! Много ми хареса, Миночка!