Съдбовна намеса
На прашната улица в дъното
малка къща дочака нощта,
отекна под стряхата в тъмното
гласът на самотна жена.
Бедност попива в основите
до капка стопи се свещта,
миндера мръсен във локвите
изкъпа две крехки телца.
От болка превита горката
остана без дъх... занемя,
смъртта ù понесе душата
над невинните малки деца.
Зората надникна зад хълма
клепачите ù нежно затвори,
открехна резето безмълвно,
за дълго остана на двора...
Шуми гората и дъжд заваля
намокри бездомното куче,
сви опашка, до децата се свря -
А, какво ли! Какво ще се случи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
