Съдбовни стрели
Такъв е живота.
Не
може
в самота.
Дали,
мили Боже,
ранената душа
зараства след мъка?
Че със тъмни сълзи
се тревожа...
Боли!
В пропастта
дишам
аз.
"Чист".
Редом
до Тебе.
Да живея
със низки потреби
и сам ценност погребал?
Или смел и без страх
да пропея?
Със глас!
Загребал
обич
и
страст.
Искам
ги живи.
Бурни,
енергични,
парализиращи,
бушуващи мириси,
природно първични,
ефирни дъги
неумиращи!
Покосени
съдбовни
стрели
от лъжовни лъчи
около мен гравитиращи.
Да възкръснат...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Бъчваров Все права защищены
Готини
