Jovial (Георги Бъчваров)
88 68
May 15, 2014, 9:56 PM

Съдбовни стрели 

  Poetry » Other
588 0 4

Такъв е живота.

Не

   може

      в самота.

Дали,

  мили Боже,

    ранената душа

     зараства след мъка?

      Че със тъмни сълзи

     се тревожа...

Боли!

 В пропастта

   дишам

      аз.

"Чист".

 Редом

   до Тебе.

     Да живея

       със низки потреби

          и сам ценност погребал?

   Или смел и без страх

  да пропея?

Със глас!

Загребал

 обич

  и

   страст.

Искам

  ги живи.

    Бурни,

        енергични,

           парализиращи,

             бушуващи мириси,

               природно първични,

                ефирни дъги

                  неумиращи!

              Покосени

          съдбовни

       стрели

     от лъжовни лъчи

  около мен гравитиращи.

Да възкръснат...

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??