Jovial (Георги Бъчваров) Jovial (Георги Бъчваров)
88
May 15, 2014, 9:56 PM

Съдбовни стрели

  Poetry » Other
846 0 4

Такъв е живота.

Не

   може

      в самота.

Дали,

  мили Боже,

    ранената душа

     зараства след мъка?

      Че със тъмни сълзи

     се тревожа...

Боли!

 В пропастта

   дишам

      аз.

"Чист".

 Редом

   до Тебе.

     Да живея

       със низки потреби

          и сам ценност погребал?

   Или смел и без страх

  да пропея?

Със глас!

Загребал

 обич

  и

   страст.

Искам

  ги живи.

    Бурни,

        енергични,

           парализиращи,

             бушуващи мириси,

               природно първични,

                ефирни дъги

                  неумиращи!

              Покосени

          съдбовни

       стрели

     от лъжовни лъчи

  около мен гравитиращи.

Да възкръснат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0