Съдбовните срещи

Съдбовните срещи

се случват веднъж.

Те носят наши изгубени части,
Забравени във времето,

когато наш е бил светът.
Във погледа на влюбения

се оглеждат душите ни
И чувстват се живи

в спомена от споделеността.
Напомнят ни, че още сме цели

и искрицата носим във себе си
На онази наша същност,

която свети и може да озарявя

и най-тъмния мрак.
Като светулки да светим

и премигваме,
Летейки, дори когато се изгубваме

в тривиалността.
Те крила на сърцата ни дават,
Въпреки стрелите,

с които ги раняват.
Съдбовните срещи

ги помним до гроб,
След себе си оставят

една единствена надежда
За още една среща

във може би някой

следващ живот... 

Тина Рай

2024