Съдбовните срещи
Съдбовните срещи
се случват веднъж.
Те носят наши изгубени части,
Забравени във времето,
когато наш е бил светът.
Във погледа на влюбения
се оглеждат душите ни
И чувстват се живи
в спомена от споделеността.
Напомнят ни, че още сме цели
и искрицата носим във себе си
На онази наша същност,
която свети и може да озарявя
и най-тъмния мрак.
Като светулки да светим
и премигваме,
Летейки, дори когато се изгубваме
в тривиалността.
Те крила на сърцата ни дават,
Въпреки стрелите,
с които ги раняват.
Съдбовните срещи
ги помним до гроб,
След себе си оставят
една единствена надежда
За още една среща
във може би някой
следващ живот...
Тина Рай
2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тина Всички права запазени