На ВМ

Съдбовните срещи се случват веднъж.
Те носят наши изгубени части,
Забравени във времето, когато наш е бил светът.
Във погледа на влюбения се оглеждат душите ни
И чувстват се живи в спомена от споделеността.
Напомнят ни, че още сме цели и искрицата носим във себе си
На онази наша същност, която свети и може да озарявя и най-тъмния мрак.
Като светулки да светим и премигваме,
Летейки, дори когато се изгубваме в тривиалността.
Те крила на сърцата ни дават,
Въпреки стрелите, с които ги раняват.
Съдбовните срещи ги помним до гроб... 
След себе си оставят една единствена надежда
За още една среща във някой може би следващ живот... 

Тина Чели

Ноември 2024