27 авг. 2014 г., 20:59

Съжалявам, татко

696 0 1

В живота аз едно разбрах...

без сол и сълзи няма сладко.

Чрез твойта жертва осъзнах...

Прости ми, съжалявам татко...

 

За нас живота си си дал

далеч, самотен и неволен

А своят дял не си видял

Аз знам защо си недоволен...

 

Прости ми,съжалявам много,

че теб и майка пренебрегвам...

Но истина е... че не мога...

В мен всичко живо да погребвам...

 

Обичам го и ще обичам..

Не чакайте да мине с време.

Не искам срещу вас да тичам,

това ще бъде моето бреме..

 

Не знам наистина какво да правя,

за първи път това усещам

Не!, няма начин да забравя...

Защо пък трябва да е грешка?

 

Живеем в други светове?

А с вас не сме ли в друго време?

Това са ваш`те страхове...

Мислете малко и за мене...!

 

Щастлива съм , повтарям гласно...

На вас това не ви ли стига?

И в него всичко е прекрасно...!

... очите ви мъгла закрива...

 

Това е тъжно.. солно и ужасно..

Не мога ли да искам моето сладко?

Сърцето е на разум неподвластно...

Прости ми, съжалявам, татко!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жасмина Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...