26 апр. 2009 г., 12:35

Съжителство

621 0 2

Подла.
Дълга.
Мръсна зима.
Глад и студ.
Тъма и кал.
Не твърдя,
че ме е имало,
никой щом не е разбрал.
Пясъци.
Мъртвило.
Слънце.
Не съзирам
оцелял,
като всеки
го е имало,
ако някой е разбрал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не помня вече в коя гадна зима го писах - на 1989-а, или следващата, но наистина беше глад и студ, и нищо месно нямаше откъде да си купиш, дори да са ти налични паричките. А по някакъв начин обикновено съм успявал да надскоча личното, вероятно за това са допринасяли многобройните ми контакти, и фактът, че никога не съм имал проблеми с публикуването, за зло или добро, и преди компютрите и "интернет", макар и с по-ограничена аудитория тогава - ако се поразровя из архива си, имам вестника, където го отпечатах стихчето - и сега ми е много тъжно как, каквото съм написал навремето, е валидно и днес, и отчуждеността между хората си стои непокътната - ако не я преодолеем, нищо добро не ни чака. Моля написаното да се приеме като отговор на всички коментари, не го правя от невъзпитание, а физически ми е невъзможно да кажа същото по много начини.



  • Аз твърдя!Нали те знам...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...