26.04.2009 г., 12:35 ч.

Съжителство 

  Поезия » Друга
412 0 2

Подла.
Дълга.
Мръсна зима.
Глад и студ.
Тъма и кал.
Не твърдя,
че ме е имало,
никой щом не е разбрал.
Пясъци.
Мъртвило.
Слънце.
Не съзирам
оцелял,
като всеки
го е имало,
ако някой е разбрал.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не помня вече в коя гадна зима го писах - на 1989-а, или следващата, но наистина беше глад и студ, и нищо месно нямаше откъде да си купиш, дори да са ти налични паричките. А по някакъв начин обикновено съм успявал да надскоча личното, вероятно за това са допринасяли многобройните ми контакти, и фактът, че никога не съм имал проблеми с публикуването, за зло или добро, и преди компютрите и "интернет", макар и с по-ограничена аудитория тогава - ако се поразровя из архива си, имам вестника, където го отпечатах стихчето - и сега ми е много тъжно как, каквото съм написал навремето, е валидно и днес, и отчуждеността между хората си стои непокътната - ако не я преодолеем, нищо добро не ни чака. Моля написаното да се приеме като отговор на всички коментари, не го правя от невъзпитание, а физически ми е невъзможно да кажа същото по много начини.



  • Аз твърдя!Нали те знам...
Предложения
: ??:??