Съжителство
Подла.
Дълга.
Мръсна зима.
Глад и студ.
Тъма и кал.
Не твърдя,
че ме е имало,
никой щом не е разбрал.
Пясъци.
Мъртвило.
Слънце.
Не съзирам
оцелял,
като всеки
го е имало,
ако някой е разбрал.
© Александър Белчев All rights reserved.
Apr 26, 2009, 12:35 PM
Comments
Comments
-
Не помня вече в коя гадна зима го писах - на 1989-а, или следващата, но наистина беше глад и студ, и нищо месно нямаше откъде да си купиш, дори да са ти налични паричките. А по някакъв начин обикновено съм успявал да надскоча личното, вероятно за това са допринасяли многобройните ми контакти, и фактът, че никога не съм имал проблеми с публикуването, за зло или добро, и преди компютрите и "интернет", макар и с по-ограничена аудитория тогава - ако се поразровя из архива си, имам вестника, където го отпечатах стихчето - и сега ми е много тъжно как, каквото съм написал навремето, е валидно и днес, и отчуждеността между хората си стои непокътната - ако не я преодолеем, нищо добро не ни чака. Моля написаното да се приеме като отговор на всички коментари, не го правя от невъзпитание, а физически ми е невъзможно да кажа същото по много начини.
-
Editor's choice
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
