17 дек. 2023 г., 00:10

Съкровище 

  Поэзия
133 2 8

Лято е... Жега, мараня, земята гори!

Няма как да е друго в Златията...

Пладнуват на хлад хора и живинкѝ

под сайванта. Времето е заспало…

А ние играем... на криеница.

 

Необяснимо, нозете ми тичат все

към витите дървени стълби, към тавана.

В тъмното сноп светлина преде

от прах и паяжини

спирала от тъжна забрава.

 

Боса върху гредите пристъпвам едва,

прогнили от старост в своето безвремие. 

Пропукват, проядени от дървояди ребра…

Неоткриваема съм.

В друго измерение.

 

Под паяжина от тънка сребърна нишка

на сандъка докосвам кованите панти.

Ярко грейват отвътре душите

на надиплени от години

сукмани, кенари и пафти.

 

Ризи с бродирани пазви, ръкави...

По перваза на миналото –

черги с цвят на жито и мак.

Сукно и губери от сръчни  ръце изтъкани.

Красота! До днес оживяла с български знак.

 

Възел развързах,

притегнат от  времето -

съкровище скрито за гордост и чест!

Тук свършва и започва броенето.

Цяла вселена между вчера и днес…

 

Сайвант* - навес, пристроен към къща; сушина.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Скити, благодарна съм ти за хубавите думи.
  • Точно така, Ники, дадох нов живот на нещо отдавна преживяно, истинско и стойностно и се радвам, че си го усетил. Благодарна съм ти за хубавия коментар, за "любими също!
  • "Възел развързах,
    притегнат от времето -
    съкровище скрито за гордост и чест!
    Тук свършва и започва броенето.
    Цяла вселена между вчера и днес…"

    Дани, открила си съкровището и продължаваш да го пазиш и до днес! Топлиш с мили спомени, късче детско безгрижие и красотата, сътворена от сръчните ръце на българката!
    Много, много ми хареса!
  • С носталгия към миналото!
    Което ни връща към един портал на отминалите дни!
    При теб преоткривам точно една такава нишка, към отминалото, една сантименталност и чувственост!
    Браво, Дани!
  • Мини, сърдечно ти благодаря за топлите думи!💖
  • Много дълбок и прочувствен стих, Дани! Носи шепот от миналото, с аромат на талант и сръчност, запечатани в диплите на времето! Хареса ми!
  • Благодаря, от сърце ти благодаря за хубавите думи, Младене! За "любими" също.
  • Понеже съм на границата между два свята, Дани, мога да оценя описанието ти на стария.
    "Красота!"

    "Възел развързах,
    притегнат от времето -
    съкровище скрито за гордост и чест!
    Тук свършва и започва броенето.
    Цяла вселена между вчера и днес…"

    Чест и почитания за перото!
Предложения
: ??:??