Лято е... Жега, мараня, земята гори!
Няма как да е друго в Златията...
Пладнуват на хлад хора и живинкѝ
под сайванта. Времето е заспало…
А ние играем... на криеница.
Необяснимо, нозете ми тичат все
към витите дървени стълби, към тавана.
В тъмното сноп светлина преде
от прах и паяжини
спирала от тъжна забрава.
Боса върху гредите пристъпвам едва,
прогнили от старост в своето безвремие. ...