Поглеждам я в очите - празни стоят,
докосвам ръцете с рани по тях.
Кожата бледа, почти като на мъртва,
косите - разрошени, сякаш не помръдва.
Диша - аз виждам и чувам това,
но тя не реагира, сякаш е в мъгла.
Как да помогна? Как да я развеселя?
Всяка песен за него подсеща,
всяка дума към него я връща.
Сърцето с тихи слова пак го нарича,
а умът ги отбягва, отрича.
Момичето празно и бледо, ...