Поглеждам я в очите - празни стоят,

                      докосвам ръцете с рани по тях.
                       Кожата бледа, почти като на мъртва,
                      косите - разрошени, сякаш не помръдва.
                       Диша - аз виждам и чувам това,
                      но тя не реагира, сякаш е в мъгла.
                       Как да помогна? Как да я развеселя?
                       Всяка песен за него подсеща,
                       всяка дума към него я връща.
                       Сърцето с тихи слова пак го нарича,
                       а умът ги отбягва, отрича.

                       Момичето празно и бледо,
                      с разрошени коси и кожата бледа,
                      стои пред мен в огледало
                      и сама трагедията гледа...