5 нояб. 2015 г., 17:28

Сълза

719 0 3

Сълза

 

 

Дай сълзите си на мен.

Някак плаче ми се днес.

Ще плача вместо теб.

Ще го направя...със финес!

 

Всичката ти болка ще изплача,

Обещавам – ще ти мине с лекота.

По пода безпътно ще се влача,

Ще я сбера в капка грехота.

 

Да ти е спокойно във душата,

Обещавам – мъката ще приютя,

На сигурно място – до тъмата,

Аз ще я удавя във сълза.

 

Да се родиш нов и със усмивка,

Мигом забравил нещастие, злина.

Тогаз спомни оназ‘ жена-напивка,

Дето очите си изплака в самота.

 

03.11.2015г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© l.panterrra Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Каквато музата - такива стиховете.

    Благодаря Ви!
  • Не мисля, че изплакването на чуждите сълзи е слабост. По-скоро е добрина и загриженост.

    В крайна сметка ако нямахме сълзи, как щяхме да оценим щастието?

    Поздрави, Цвете! Благодаря, че се спря при мен!
  • "Всичката ти болка ще изплача,
    Обещавам – ще ти мине с лекота.
    По пода безпътно ще се влача,
    Ще я сбера в капка грехота."

    " ~ СИЛНИТЕ ~
    Силните плачат сами.
    Не ръкомахат. Не викат.
    В гръб не забиват ками.
    И не се кланят на никого.
    Те овладяват света,
    без да си губят душата.
    Ала вървят и вървят
    само напред и нататък!
    Въпреки вечния страх.
    Въпреки всяка измама.
    Никой не може без тях.
    Рамо за силните няма.
    Те знаят как да простят,
    как на доброто да служат.
    Те не поглеждат назад.
    И не говорят ненужно.
    Те са внезапни искри
    от небесата дарени.
    Тяхната воля твори
    нови, незнайни вселени.
    Въпреки цялата мъст
    и доживотната завист,
    още влекат своя кръст
    и до безкрай се раздават.
    Мъката не ги ломи,
    прави ги по-всемогъщи.
    Силните плачат сами.
    Но времената обръщат."

    Автор - Веселина Атанасова

    Зори,бъди силна!!! Не показвай слабост!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...