5.11.2015 г., 17:28

Сълза

721 0 3

Сълза

 

 

Дай сълзите си на мен.

Някак плаче ми се днес.

Ще плача вместо теб.

Ще го направя...със финес!

 

Всичката ти болка ще изплача,

Обещавам – ще ти мине с лекота.

По пода безпътно ще се влача,

Ще я сбера в капка грехота.

 

Да ти е спокойно във душата,

Обещавам – мъката ще приютя,

На сигурно място – до тъмата,

Аз ще я удавя във сълза.

 

Да се родиш нов и със усмивка,

Мигом забравил нещастие, злина.

Тогаз спомни оназ‘ жена-напивка,

Дето очите си изплака в самота.

 

03.11.2015г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© l.panterrra Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Каквато музата - такива стиховете.

    Благодаря Ви!
  • Не мисля, че изплакването на чуждите сълзи е слабост. По-скоро е добрина и загриженост.

    В крайна сметка ако нямахме сълзи, как щяхме да оценим щастието?

    Поздрави, Цвете! Благодаря, че се спря при мен!
  • "Всичката ти болка ще изплача,
    Обещавам – ще ти мине с лекота.
    По пода безпътно ще се влача,
    Ще я сбера в капка грехота."

    " ~ СИЛНИТЕ ~
    Силните плачат сами.
    Не ръкомахат. Не викат.
    В гръб не забиват ками.
    И не се кланят на никого.
    Те овладяват света,
    без да си губят душата.
    Ала вървят и вървят
    само напред и нататък!
    Въпреки вечния страх.
    Въпреки всяка измама.
    Никой не може без тях.
    Рамо за силните няма.
    Те знаят как да простят,
    как на доброто да служат.
    Те не поглеждат назад.
    И не говорят ненужно.
    Те са внезапни искри
    от небесата дарени.
    Тяхната воля твори
    нови, незнайни вселени.
    Въпреки цялата мъст
    и доживотната завист,
    още влекат своя кръст
    и до безкрай се раздават.
    Мъката не ги ломи,
    прави ги по-всемогъщи.
    Силните плачат сами.
    Но времената обръщат."

    Автор - Веселина Атанасова

    Зори,бъди силна!!! Не показвай слабост!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...