СЪЛЗА БЕЗ КОРЕН

Росица Чакърова

Не съм! Не съм...? Но нещичко все пак съм.
Невидима за чужди светове.
По чудо оцеляваща от ласки
на топли и студени ветрове.

Се питам собствено - не съм ли просто
мечтател с постоянен щат,
една от "галениците" на Господ,
"облажила се" с "Божията" прат...?

Затуй ли нявга "мъркам" предоволно
и щом ме плюят мисля, че вали,
друг път "скимтя" , когато ми е болно
или обичен някой го боли ?

Така ще да е... Бавно озверявам,
но сигурно за сметка на това.
В последно време взимам, но не давам!
(Освен... две-три римувани слова...)

Цъфтя! На цвят... Но в нощите ухая 
на всичката воняща, земна смрад
и съчинявам приказки за Рая,
а същевременно живея в ад...

Опитвам се да се опазя чиста
сред този нечовешки студ -
сълза без корен, никнеща в очите
на всеки чел това квартален луд...

Той бърше скули с опъкото на ръкава
и кръсти се във пристъп алкохолен,
а аз засаждам " бойната " си слава
сред гънките на мозъка му болен...

Лондон, 27/06/2018  13:04