Jun 28, 2018, 10:28 PM

Сълза без корен

  Poetry » Other
952 0 1

СЪЛЗА БЕЗ КОРЕН

Росица Чакърова

 

Не съм! Не съм...? Но нещичко все пак съм.
Невидима за чужди светове.
По чудо оцеляваща от ласки
на топли и студени ветрове.

 

Се питам собствено - не съм ли просто
мечтател с постоянен щат,
една от "галениците" на Господ,
"облажила се" с "Божията" прат...?

 

Затуй ли нявга "мъркам" предоволно
и щом ме плюят мисля, че вали,
друг път "скимтя" , когато ми е болно
или обичен някой го боли ?

 

Така ще да е... Бавно озверявам,
но сигурно за сметка на това.
В последно време взимам, но не давам!
(Освен... две-три римувани слова...)

 

Цъфтя! На цвят... Но в нощите ухая 
на всичката воняща, земна смрад
и съчинявам приказки за Рая,
а същевременно живея в ад...

 

Опитвам се да се опазя чиста
сред този нечовешки студ -
сълза без корен, никнеща в очите
на всеки чел това квартален луд...

 

Той бърше скули с опъкото на ръкава
и кръсти се във пристъп алкохолен,
а аз засаждам " бойната " си слава
сред гънките на мозъка му болен...

 

Лондон, 27/06/2018  13:04

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...