yotovava (Валентина Йотова)
2631 22221
5 авг. 2024 г., 19:21

Сълза от облак, който си отива 

  Поэзия » Любовная
187 1 13

СЪЛЗА ОТ ОБЛАК, КОЙТО СИ ОТИВА

 

Приижда есента и с дни мъгливи,

брега загръща, сипея му стърже.

При мен от пътя никой не отбива

и сивотата ме пленява бърже.

 

Подобна самота не ми отива –

сред пищни цветопади съм родена.

Отдавна ненавиждам всичко сиво,

стремежа му докрай да ме превземе.

 

Ти с мен не се сбогува и те чакам –

след някоя дъждовна нощ студена

да спреш премръзнал вън пред прага

и да подириш топлина при мене.

 

Ще бъда тук, не се страхувай –

горчилката изтлява – неусетно.

Без обич нищо в този свят не струва.

Дъждът щом спре, навярно ще просветне.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??