6 июл. 2015 г., 10:36

Сълза от спомен

858 0 0

Сълза от спомен

 

Ще дойде миг и ще потърсиш

гласа ми тих, неуверено далечен.

До теб ще бъда, но няма да ме виждаш.

Ще чувстваш само повика ми вечен.

                В косите ти ще бъда, за да ги помилвам.

                В очите ти ще бъда, за да ги целуна.

                В гърдите ти ще бъда там притихнал.

                В сърцето вечно ще бушувам.

А слънцето ще спомня оня лунен камък,

запалил в нас и нежност, и желание.

Ще бликне във очите пламък.

И сълза от спомен ще се превърне във мечтание.

                03.07.2015   НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...