6 июл. 2015 г., 10:36

Сълза от спомен

863 0 0

Сълза от спомен

 

Ще дойде миг и ще потърсиш

гласа ми тих, неуверено далечен.

До теб ще бъда, но няма да ме виждаш.

Ще чувстваш само повика ми вечен.

                В косите ти ще бъда, за да ги помилвам.

                В очите ти ще бъда, за да ги целуна.

                В гърдите ти ще бъда там притихнал.

                В сърцето вечно ще бушувам.

А слънцето ще спомня оня лунен камък,

запалил в нас и нежност, и желание.

Ще бликне във очите пламък.

И сълза от спомен ще се превърне във мечтание.

                03.07.2015   НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...