Сълза от спомен

Ще дойде миг и ще потърсиш

гласа ми тих, неуверено далечен.

До теб ще бъда, но няма да ме виждаш.

Ще чувстваш само повика ми вечен.

                В косите ти ще бъда, за да ги помилвам.

                В очите ти ще бъда, за да ги целуна.

                В гърдите ти ще бъда там притихнал.

                В сърцето вечно ще бушувам.

А слънцето ще спомня оня лунен камък,

запалил в нас и нежност, и желание.

Ще бликне във очите пламък.

И сълза от спомен ще се превърне във мечтание.

                03.07.2015   НИКОЛАЙ ИВАНОВ