24 сент. 2007 г., 10:15

Сълза след сълза, след сълза...

1K 0 9
Сълза след сълза, след сълза...
И капки кръв подир тях...
Да те задържа не успях...

И не спя.
И тъга,
и безмълвна, безкрайна тъга
завладява, разкъсва,
преначертава, отблъсква...

И кръг след кръг...
Безпощадно съдбата
върти кръговрата.
И напомня за теб...

Но сълза след сълза, след сълза...
И капки кръв подир тях...
Да те задържа не успях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Михалева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сълза след сълза...и много красота...
    радвам ти се прекрасно момиче.
  • Благодаря за хубавото пожелание, Теди.
    Мисля, че съм намерила човека и се надявам да го запазя до себе си.
    Стихотворението е старо. Пиша предимно като съм тъжна. Затова може би нямам нови творби, а си публикувам старите.
    Благодаря още веднъж на всички за хубавите думи!
  • Браво и от мен!Никой не заслужава сълзите ти и още по-малко кръвта ти!Пожелавам ти да срещнеш някой,който да те накара да запрачеш от щастие и кръвта ти да кипи!
  • И с болка...!
    Но тя помага да вървим напред!
    Стискам палци!
  • Поздрави на всички вас и благодаря, че отделихте от времето си за мен! Целувам ви!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....